Самотата в дома ми нахълта
На вратата
някой почука.
Защо ли не позвъни?
Спрях с размислите
до тука,
но докато отворя...
Тя влезе с ритник!
Самотата
в дома ми нахълта
и в него се настани.
Тя носеше
твоето име,
а от това...
Боже, колко боли!
Изхвърли Вярата ми
навънка,
а Надеждата ми
без нея умря!
Любовта ми остана,
но за Бога...
Без Вяра и Надежда...
какво ли е тя?
Каква ирония
на Съдбата!?
Да живея със Любовта.
А зад гърба ми
със Самотата
предателски
да си стискат ръка!
04.04.2009 г.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Емануела Todos los derechos reservados
