Самотата в дома ми нахълта

Поезия

1.8K 0 24

На вратата

някой почука.

Защо ли не позвъни?

Спрях с размислите

до тука,

но докато отворя...

Тя влезе с ритник!

Самотата

в дома ми нахълта

и в него се настани.

Тя носеше

твоето име,

а от това...

Боже, колко боли!

Изхвърли Вярата ми

навънка,

а Надеждата ми

без нея умря!

Любовта ми остана,

но за Бога...

Без Вяра и Надежда...

какво ли е тя?

Каква ирония

на Съдбата!?

Да живея със Любовта.

А зад гърба ми

със Самотата

предателски

да си стискат ръка!

04.04.2009 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

stanef (Петър Станев)

Браво на теб!

2009-07-17T14:22:18+03:00
Безкомпромисен (Никой)

Е, може да се радваш, че поне от начало е почукала, нали така!!
Ппздрав, много вълнуващ стих!
Ники

2009-05-08T09:02:42+03:00
rozeto_bg (Роси Стефанова)

Те винаги вървят ръка за ръка... прекрасен стих

2009-04-10T11:20:01+03:00
тюркоаз (Мариола Томова)

Много одобрявам творбата - браво!

2009-04-08T22:01:43+03:00
Победител (Васил Георгиев)

Любовта наистина е невъзможна без вярата и надеждата!
Поздравления за чудесния стих, Емануела!

2009-04-05T13:56:16+03:00