Emanuela_angel (Емануела) Emanuela_angel (Емануела)
1 15
Apr 4, 2009, 1:09 PM

Самотата в дома ми нахълта

  Poetry
1.8K 0 24

На вратата

някой почука.

Защо ли не позвъни?

Спрях с размислите

до тука,

но докато отворя...

Тя влезе с ритник!

Самотата

в дома ми нахълта

и в него се настани.

Тя носеше

твоето име,

а от това...

Боже, колко боли!

Изхвърли Вярата ми

навънка,

а Надеждата ми

без нея умря!

Любовта ми остана,

но за Бога...

Без Вяра и Надежда...

какво ли е тя?

 

Каква ирония

на Съдбата!?

Да живея със Любовта.

А зад гърба ми

със Самотата

предателски

да си стискат ръка!

 

04.04.2009 г.


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Емануела All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0