Apr 4, 2009, 1:09 PM

Самотата в дома ми нахълта

  Poetry
1.8K 0 24

На вратата

някой почука.

Защо ли не позвъни?

Спрях с размислите

до тука,

но докато отворя...

Тя влезе с ритник!

Самотата

в дома ми нахълта

и в него се настани.

Тя носеше

твоето име,

а от това...

Боже, колко боли!

Изхвърли Вярата ми

навънка,

а Надеждата ми

без нея умря!

Любовта ми остана,

но за Бога...

Без Вяра и Надежда...

какво ли е тя?

 

Каква ирония

на Съдбата!?

Да живея със Любовта.

А зад гърба ми

със Самотата

предателски

да си стискат ръка!

 

04.04.2009 г.


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Емануела All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...