Стоплен от слънчевата ти усмивка,

духът ми бе бодър, весел и успокоен!

Душа не иска някоя друга да обиква,

само ти можеш да утешиш дух ранен!

С добрина ме привлече,

затуй капят сълзите мои,

ти си само рай далечен,

душа се натъжи, разстрои!

Аз сам ще си остана в тоя мир студен,

ти забрави, че изобщо ме има в света,

мъката смени радостта, нощ смени ден,

няма в живота слънце, няма я и пролетта!

И аз сред болка ще си отида

от този свят жесток и тъмен,

аз вече никога не ще те видя,

такъв ще е делът ми скръбен!