12.09.2023 г., 12:29  

Самотен...

536 0 0

Стоплен от слънчевата ти усмивка,

духът ми бе бодър, весел и успокоен!

Душа не иска някоя друга да обиква,

само ти можеш да утешиш дух ранен!

 

С добрина ме привлече,

затуй капят сълзите мои,

ти си само рай далечен,

душа се натъжи, разстрои!

 

Аз сам ще си остана в тоя мир студен,

ти забрави, че изобщо ме има в света,

мъката смени радостта, нощ смени ден,

няма в живота слънце, няма я и пролетта!

 

И аз сред болка ще си отида

от този свят жесток и тъмен,

аз вече никога не ще те видя,

такъв ще е делът ми скръбен!

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...