18 jun 2017, 3:53

Самотен ден

  Poesía
1K 0 0

Бели гълъби стаили са в душата ми

да полетят с надежда искат те.

Ръце протягам към небето

и свободата давам им поне.

 

Сърцето от въздишка разтуптявам

да събере отчаяни мечти,

от топлотата на целувка засиява,

отново то ще почне да тупти.

 

Очите гледат, но не виждат,

последни спомени са затаили.

Изстрадано в очакване да зърнат

красивите ти две звезди.

 

Измъчена в постелята полягвам

да утоля копнежа във съня.

Бездушна сякаш се прераждам,

самотно пак по пътя да вървя.

 

Устата във целувка се стаява,

да вкуси твойте устни пак.

Надежда само в тялото остава.

Отиде си, дори не каза, че така боли.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Весела Йотова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...