Самотен ден

Бели гълъби стаили са в душата ми

да полетят с надежда искат те.

Ръце протягам към небето

и свободата давам им поне.

Сърцето от въздишка разтуптявам

да събере отчаяни мечти,

от топлотата на целувка засиява,

отново то ще почне да тупти.

Очите гледат, но не виждат,

последни спомени са затаили.

Изстрадано в очакване да зърнат

красивите ти две звезди.

Измъчена в постелята полягвам

да утоля копнежа във съня.

Бездушна сякаш се прераждам,

самотно пак по пътя да вървя.

Устата във целувка се стаява,

да вкуси твойте устни пак.

Надежда само в тялото остава.

Отиде си, дори не каза, че така боли.