Самотен дъжд
Капки дъжд процеждат се във тъмнината,
и във студ сковават моята душа,
тихомълком стъпват по земята,
както се промъква войнът през нощта.
Капки дъжд ли лазят по тревата,
или са сълзи прикрити като утринна роса,
слънчев лъч се впива в твоята коса
и извайва образ на перфектната жена.
Със усмивка будят се дъждовните листа
и със поздрав те посрещат облаците сиви,
както майката с усмивка на уста
буди сутрин своите деца сънливи.
Във такива дни сърцето засиява
И осмисля съществуването си човек.
Сам разбира че не всичко бива черно или бяло,
а че сивото е знак да продължи напред.
© Илиян Todos los derechos reservados