31 ago 2007, 22:02

Самотен дъжд

  Poesía
655 0 2

Самотен дъжд

Капки дъжд процеждат се във тъмнината,

и във студ сковават моята душа,

тихомълком стъпват по земята,

както се промъква войнът през нощта.

Капки дъжд ли лазят по тревата,

или са сълзи прикрити като утринна роса,

слънчев лъч се впива в твоята коса

и извайва образ на перфектната жена.

Със усмивка будят се дъждовните листа

и със поздрав те посрещат облаците сиви,

както майката с усмивка на уста

буди сутрин своите деца сънливи.

Във такива дни сърцето засиява

И осмисля съществуването си човек.

Сам разбира че не всичко бива черно или бяло,

а че сивото е знак да продължи напред.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Илиян Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...