31.08.2007 г., 22:02

Самотен дъжд

652 0 2

Самотен дъжд

Капки дъжд процеждат се във тъмнината,

и във студ сковават моята душа,

тихомълком стъпват по земята,

както се промъква войнът през нощта.

Капки дъжд ли лазят по тревата,

или са сълзи прикрити като утринна роса,

слънчев лъч се впива в твоята коса

и извайва образ на перфектната жена.

Със усмивка будят се дъждовните листа

и със поздрав те посрещат облаците сиви,

както майката с усмивка на уста

буди сутрин своите деца сънливи.

Във такива дни сърцето засиява

И осмисля съществуването си човек.

Сам разбира че не всичко бива черно или бяло,

а че сивото е знак да продължи напред.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Илиян Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...