Aug 31, 2007, 10:02 PM

Самотен дъжд

  Poetry
654 0 2

Самотен дъжд

Капки дъжд процеждат се във тъмнината,

и във студ сковават моята душа,

тихомълком стъпват по земята,

както се промъква войнът през нощта.

Капки дъжд ли лазят по тревата,

или са сълзи прикрити като утринна роса,

слънчев лъч се впива в твоята коса

и извайва образ на перфектната жена.

Със усмивка будят се дъждовните листа

и със поздрав те посрещат облаците сиви,

както майката с усмивка на уста

буди сутрин своите деца сънливи.

Във такива дни сърцето засиява

И осмисля съществуването си човек.

Сам разбира че не всичко бива черно или бяло,

а че сивото е знак да продължи напред.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Илиян All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...