странница (Сеси)
200 7162
3 mar 2013, 18:58

Самотен ездач на дълги разстояния 

  Poesía
869 0 17

Когато здрачът пристъпи оттатък

и безлунно се спусне вече нощта,

навън тишината беззвучно ридае,

загърнала с плаща си всяка душа.

 

Тогава със себе си ти разговаряш,

самотен ездач си сред свойто поле,

въпросите жадни рани разтварят

и мисли препускат като диви коне.

 

Задавят, изгарят те, отговор чакат,

загнездени скършили твойто сърце,

завъртат се бавно, съня ти стопяват

и делникът пак те сърдито зове.

 

И в утрин мъглива ти се изправяш,

в тълпата безвестна, оттук накъде?

Сред грижи и болка отново заставаш,

живота да срещнеш лице във лице.

© Сеси Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??