странница (Сеси)
200 7186
Mar 3, 2013, 6:58 PM

Самотен ездач на дълги разстояния 

  Poetry
845 0 18

Когато здрачът пристъпи оттатък

и безлунно се спусне вече нощта,

навън тишината беззвучно ридае,

загърнала с плаща си всяка душа.

 

Тогава със себе си ти разговаряш,

самотен ездач си сред свойто поле,

въпросите жадни рани разтварят

и мисли препускат като диви коне.

 

Задавят, изгарят те, отговор чакат,

загнездени скършили твойто сърце,

завъртат се бавно, съня ти стопяват

и делникът пак те сърдито зове.

 

И в утрин мъглива ти се изправяш,

в тълпата безвестна, оттук накъде?

Сред грижи и болка отново заставаш,

живота да срещнеш лице във лице.

© Сеси All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??