14 abr 2009, 21:22

Самотен парк

986 0 4

Вятърът люлее люлките празни,
пейките са сами и стават прашни,
алеите безлюдни пустеят...
Къде са децата, които се смеят???

Няма ги пеперудите, няма ги и цветята,
изсъхнала е навсякъде дори тревата,
дърветата са окапали и нямат листа,
защо ли паркът изведнъж така опустя?

Къде са влюбените, които правят пикник на тревата???
Къде са малките деца и майките, които преди безгрижно се смяха???
Няма ги и приятелите, които на пейките се веселяха...
Може би защото любовта и добротата между хората не оцеляха...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стефани Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хубаво описание, но се е направо апокалипсис! Дано не излезеш права!
  • Тъжна картина рисуваш, но много ми хареса как си я описала Поздрав!
  • Много хубаво място си избрала. Паркът е красота.
  • Хубав стих...Браво!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...