stifito (Стефани)
47 12
14.04.2009 г., 21:22 ч.

Самотен парк 

  Поезия » Пейзажна
577 0 4

Вятърът люлее люлките празни,
пейките са сами и стават прашни,
алеите безлюдни пустеят...
Къде са децата, които се смеят???

Няма ги пеперудите, няма ги и цветята,
изсъхнала е навсякъде дори тревата,
дърветата са окапали и нямат листа,
защо ли паркът изведнъж така опустя?

Къде са влюбените, които правят пикник на тревата???
Къде са малките деца и майките, които преди безгрижно се смяха???
Няма ги и приятелите, които на пейките се веселяха...
Може би защото любовта и добротата между хората не оцеляха...

© Стефани Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хубаво описание, но се е направо апокалипсис! Дано не излезеш права!
  • Тъжна картина рисуваш, но много ми хареса как си я описала Поздрав!
  • Много хубаво място си избрала. Паркът е красота.
  • Хубав стих...Браво!
Предложения
: ??:??