14.04.2009 г., 21:22

Самотен парк

980 0 4

Вятърът люлее люлките празни,
пейките са сами и стават прашни,
алеите безлюдни пустеят...
Къде са децата, които се смеят???

Няма ги пеперудите, няма ги и цветята,
изсъхнала е навсякъде дори тревата,
дърветата са окапали и нямат листа,
защо ли паркът изведнъж така опустя?

Къде са влюбените, които правят пикник на тревата???
Къде са малките деца и майките, които преди безгрижно се смяха???
Няма ги и приятелите, които на пейките се веселяха...
Може би защото любовта и добротата между хората не оцеляха...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефани Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хубаво описание, но се е направо апокалипсис! Дано не излезеш права!
  • Тъжна картина рисуваш, но много ми хареса как си я описала Поздрав!
  • Много хубаво място си избрала. Паркът е красота.
  • Хубав стих...Браво!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...