Самотен ти, приятелю, кой чакаш,
застанал на единия си крак?
И в унес жално–милно с клюна тракаш
там, във гнездото празно – трака–трак.
Дали другарка скъпа на сърцето,
с която миналото лято тук
отглеждахте децата си, додето
подхвръкнат и да отлитат на юг.
Или очакваш те да се завърнат
при своя татко в родното гнездо
и със любов гореща да отвърнат
на обичта на твоето сърце.
Отсреща там дървото е свободно,
за дом един е мястото добро...
Просторно е, високо и удобно,
за да се свие прелестно гнездо.
Уви, едва ли нявга ще дочакаш
при тебе всичките да дойдат пак!
Напразно жално с клюна все ще тракаш
там, във гнездото празно – трака–трак...
26.03.2011 г
© Христо Оджаков Todos los derechos reservados