Самотен ти, приятелю, кой чакаш,

застанал на единия си  крак?

И в унес жално–милно с клюна тракаш

там, във гнездото празно – трака–трак.

Дали другарка скъпа на сърцето,

с която миналото лято тук

отглеждахте децата си, додето

подхвръкнат и да отлитат  на юг.

Или очакваш те да се завърнат

при своя татко в родното гнездо

и със любов гореща да отвърнат

на обичта на твоето сърце.

Отсреща там дървото е свободно,

за дом един е мястото добро...

Просторно е, високо и удобно,

за да се свие прелестно гнездо.

Уви, едва ли нявга ще дочакаш

при тебе всичките да дойдат пак!

Напразно жално с клюна все ще тракаш

там, във гнездото празно – трака–трак...

26.03.2011 г