26.03.2011 г., 16:47

Самотен щърк

724 0 1

Самотен ти, приятелю, кой чакаш,

застанал на единия си  крак?

И в унес жално–милно с клюна тракаш

там, във гнездото празно – трака–трак.

 

Дали другарка скъпа на сърцето,

с която миналото лято тук

отглеждахте децата си, додето

подхвръкнат и да отлитат  на юг.

 

Или очакваш те да се завърнат

при своя татко в родното гнездо

и със любов гореща да отвърнат

на обичта на твоето сърце.

 

Отсреща там дървото е свободно,

за дом един е мястото добро...

Просторно е, високо и удобно,

за да се свие прелестно гнездо.

 

Уви, едва ли нявга ще дочакаш

при тебе всичките да дойдат пак!

Напразно жално с клюна все ще тракаш

там, във гнездото празно – трака–трак...

 

26.03.2011 г

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Оджаков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....