vili-draganova (Вили Драганова) vili-draganova (Вили Драганова)
8
22 ago 2012, 17:43

Самотен скитник

773 0 1

Дълго през пустинята вървях

под жаркото слънце,

без сянка да видя

и с вода да се разхладя.

 

Свивах краката си боси,

изгорели от пясък горещ,

търках очи напрашени

и челото бършех.

 

Вървях безспирно

из безкрайната пустуш.

Падах, ставах,

без оазис да видя.

 

Любовта си да срещна,

обиколих целия свят.

Това вървене бе последна надежда...

Видях не човек, а мираж.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вили Драганова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • mimamina (Мина Конарова)
    mimamina (Мина Конарова)
    Любовта си да срещна,
    обиколих целия свят.
    Това вървене бе последна надежда...
    Видях не човек, а мираж.

    Харесах!Никога не губи надежда!Поздрав!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0