Самотен, скучен ден

28 dic 2007, 17:26

Poesía

568 0 4

Отново сам във къщи аз седя,

и скука чак до кости ме пропива,

за мигове изминали тъжа,

ах, искам днес да има пак такива!

Къде са моите приятели сега?

Защо приятел истински не се намира?

Измъчва ме неописуема тъга,

защото всеки днес приятел има!...

Ех, скука, колко си огромна,

защо измъчваш ме така горчиво,

тъй както котката бездомна

ме дращиш ти - макар и мълчаливо!...

Но аз надежда имам - този ден ще се оправи,

не стане ли - ще дойде нов,

и пак във мен той спомен ще остави,

с приятел стар - или пък от любов!...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

els (Елена Гъдева)

2008-01-01T22:25:42+02:00

просто ме грабна този стих,думите са ми близки,припомнят познато чувство на мен самата,поздравления,страхотен ритъм
snowdrop (Тинка Това)

2007-12-28T19:59:17+02:00

тъй както котката бездомна

ме дращиш ти - макар и мълчаливо!...
Това сравнение много ми хареса!
Leden_svqt (Нещо)

2007-12-28T18:49:16+02:00

Искам да оправя оценката ти,защото не заслужаваш четворка!
Katriona (Кети Рашева)

2007-12-28T17:53:57+02:00

Ех, дете... всички скорпиони сме такива - винаги много самотни, но за нищо на света не се разделяме със свободата си. Стиховете ти са много хубави, поздравления и да си щастлив през идната година!