Самотен, скучен ден
Отново сам във къщи аз седя,
и скука чак до кости ме пропива,
за мигове изминали тъжа,
ах, искам днес да има пак такива!
Къде са моите приятели сега?
Защо приятел истински не се намира?
Измъчва ме неописуема тъга,
защото всеки днес приятел има!...
Ех, скука, колко си огромна,
защо измъчваш ме така горчиво,
тъй както котката бездомна
ме дращиш ти - макар и мълчаливо!...
Но аз надежда имам - този ден ще се оправи,
не стане ли - ще дойде нов,
и пак във мен той спомен ще остави,
с приятел стар - или пък от любов!...
© Борислав Ангелов All rights reserved.
