Изплъзва се животът
както над пропаст се изплъзват пръсти,
до болка впити в ръбовете на скала,
а всъщност вече тръпнещи и уморени,
и обречени...
Не ми е жал за туй, че ще си тръгна.
Тъгувам за пропуснатото щастие.
За земната и простичка любов,
която подминавах безразсъдно,
докато чаках принц на кон.
До дъно чашата ще пресуша...
След нея втора, трета... пета... ...