14 sept 2021, 1:09

Самотице, сестрице

  Poesía
712 3 2

Стой, постой, самотице - сестрице,

да говеем от тъмно до мрак.

Рамо крехко да дам, облегни се,

замръкни в моя схлупен бивак.

 

Аз изплаках, каквото изплаках,

изпроводих любимия лик.

Обгърни го в забрава, дочаках

тишината след дългия вик.

 

Не хортувай, чети ме по мисли,

поведи ме към буден покой,

шумотевиците да затисне

с белотата си стегнат повой.

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Светличка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много си мила, Мария. Дано съм го заслужила.🌻
  • Пропуснала съм това разкошно стихотворение!👏 Но сега попаднах на него и съм щастлива, Светле! 💓Дано и други го открият и видят творческите му качества!😘

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...