Самотице, сестрице
Стой, постой, самотице - сестрице,
да говеем от тъмно до мрак.
Рамо крехко да дам, облегни се,
замръкни в моя схлупен бивак.
Аз изплаках, каквото изплаках,
изпроводих любимия лик.
Обгърни го в забрава, дочаках
тишината след дългия вик.
Не хортувай, чети ме по мисли,
поведи ме към буден покой,
шумотевиците да затисне
с белотата си стегнат повой.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светличка Всички права запазени
