Самотна...

11 oct 2006, 16:10

Poesía

683 0 1

В пуста стая ме пронизва

вика на тежка самота,

сред четири стени усещам

как въздиша и немее тя.

Сред четири стени съзирам

образа и спомена за теб,

глух защо оставаш, мили,

със сърце потънало във лед.

А моето със празни, тихи вопли,

погълнато от минало и студ,

сърце от жажда безконечна,

в ръцете вече е на друг.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.