11 oct 2006, 16:10

Самотна... 

  Poesía
695 0 1

В пуста стая ме пронизва

вика на тежка самота,

сред четири стени усещам

как въздиша и немее тя.

 

Сред четири стени съзирам

образа и спомена за теб,

глух защо оставаш, мили,

със сърце потънало във лед.

 

А моето със празни, тихи вопли,

погълнато от минало и студ,

сърце от жажда безконечна,

в ръцете вече е на друг.                                                              

© Антоанета Тонева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??