Самотна...
969
0
1
В пуста стая ме пронизва
вика на тежка самота,
сред четири стени усещам
как въздиша и немее тя.
Сред четири стени съзирам
образа и спомена за теб,
глух защо оставаш, мили,
със сърце потънало във лед.
А моето със празни, тихи вопли,
погълнато от минало и студ,
сърце от жажда безконечна,
в ръцете вече е на друг.Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Антоанета Тонева Всички права запазени
