Самотна...
978
0
1
В пуста стая ме пронизва
вика на тежка самота,
сред четири стени усещам
как въздиша и немее тя.
Сред четири стени съзирам
образа и спомена за теб,
глух защо оставаш, мили,
със сърце потънало във лед.
А моето със празни, тихи вопли,
погълнато от минало и студ,
сърце от жажда безконечна,
в ръцете вече е на друг.Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Антоанета Тонева Все права защищены
