Самотна...

Oct 11, 2006, 4:10 PM

Poetry

803 0 1

В пуста стая ме пронизва
вика на тежка самота,
сред четири стени усещам
как въздиша и немее тя.
Сред четири стени съзирам
образа и спомена за теб,
глух защо оставаш, мили,
със сърце потънало във лед.
А моето със празни, тихи вопли,
погълнато от минало и студ,
сърце от жажда безконечна,
в ръцете вече е на друг.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Самотна...

Want to read more?

Random works