anito.sl (Антоанета Тонева)
46 22
Oct 11, 2006, 4:10 PM

Самотна... 

  Poetry
648 0 1

В пуста стая ме пронизва

вика на тежка самота,

сред четири стени усещам

как въздиша и немее тя.

 

Сред четири стени съзирам

образа и спомена за теб,

глух защо оставаш, мили,

със сърце потънало във лед.

 

А моето със празни, тихи вопли,

погълнато от минало и студ,

сърце от жажда безконечна,

в ръцете вече е на друг.                                                              

© Антоанета Тонева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??