Красива тъмнина,
живот от самота.
Всяка мъка, излята
на твоето рамо,
бе мъка, дошла от тъмнина.
Всяка дума, която съм написал,
е всичко, което мечтая за нощта.
Пиша за бягството,
за девицата умряла
в красота.
Утешаващ дом,
заменен за безсмъртие,
призова тръпка непозната.
Протягах се за мъдростта,
раждайки се гордостта.
Научи ме на страст,
защото се страхувам,
че си е отишла.
Замълчи...
чуй сладкото пиано,
написало живота ми.
Ако четеш тези редове,
помни не ръката, която ги е писала,
помни само стиховете,
плача на пишещия песни.
Съжалявам...
времето ще покаже горчиво "Сбогом".
А ти...
иска ми се да не те чувах повече,
Самотна душа,
Океанска душа...