18 jun 2008, 19:06

Самотна душа

  Poesía » Otra
1.5K 0 1

Красива тъмнина,
живот от самота.
Всяка мъка, излята
на твоето рамо,
бе мъка, дошла от тъмнина.
Всяка дума, която съм написал,
е всичко, което мечтая за нощта.
Пиша за бягството,
за девицата умряла
в красота.
Утешаващ дом,
заменен за безсмъртие,
призова тръпка непозната.
Протягах се за мъдростта,
раждайки се гордостта.
Научи ме на страст,
защото се страхувам,
че си е отишла.
Замълчи...
чуй сладкото пиано,
написало живота ми.
Ако четеш тези редове,
помни не ръката, която ги е писала,
помни само стиховете,
плача на пишещия песни.
Съжалявам...
времето ще покаже горчиво "Сбогом".
А ти...
иска ми се да не те чувах повече,
Самотна душа,
Океанска душа...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Боряна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...