Вървя си и съзирам в нощта
една плачеща и самотна душа...
Попитах я: "Какво ти е? Защо си сама?" -
а тя ми отвърна с искряща сълза.
Каза ми: "Махни се! Аз искам тук на брега
да бъда сама!"
Аз станах и тръгнах... Разбрах -
ранена е тази душа...
Ще ми се да не беше така,
но истината е само една -
това беше МОЯТА душа!...
© ИиФф ДддДддДД Todos los derechos reservados