17 ene 2007, 15:28

Самотна кукла

  Poesía
872 0 2

САМОТНА КУКЛА

Сама съм пак в цялата вселена
сама съм пак в този дрипав свят
и ноктите до кръв в сърцето си забивам
и ръпам пак от собствената плът
и искам пак да бъда кукла парцалива
която търси своя кукловод
и искам пак да бъда крехката играчка
която без душа да радва този свят
и никога за нищо да не пита
дали когато някой си отива
отива си с него любовта
дали когато нежността умира
там горе Господ плаче за това
че днес искра от своята душа
някой сам погребва в скръбта...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимира Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • страхотно е ... познавах във него собствниете си болки и въпроси ! наистина е чудесно
  • Докосна ме,но не бъди кукла,живей както искаш.Поздрави!!!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...