17.01.2007 г., 15:28

Самотна кукла

Поезия

866 0 2

САМОТНА КУКЛА

Сама съм пак в цялата вселена
сама съм пак в този дрипав свят
и ноктите до кръв в сърцето си забивам
и ръпам пак от собствената плът
и искам пак да бъда кукла парцалива
която търси своя кукловод
и искам пак да бъда крехката играчка
която без душа да радва този свят
и никога за нищо да не пита
дали когато някой си отива
отива си с него любовта
дали когато нежността умира
там горе Господ плаче за това
че днес искра от своята душа
някой сам погребва в скръбта...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Лидето (София Ленова)

страхотно е ... познавах във него собствниете си болки и въпроси ! наистина е чудесно

2007-01-17T19:08:10+02:00
$angel_and_devil{F} (Бени)$

angel_and_devil{F} (Бени)

Докосна ме,но не бъди кукла,живей както искаш.Поздрави!!!

2007-01-17T16:05:25+02:00

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 4.9K 5.0

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поезия 4.4K 5.0

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.8K 5.0

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0