Jan 17, 2007, 3:28 PM

Самотна кукла

  Poetry
864 0 2

САМОТНА КУКЛА

Сама съм пак в цялата вселена
сама съм пак в този дрипав свят
и ноктите до кръв в сърцето си забивам
и ръпам пак от собствената плът
и искам пак да бъда кукла парцалива
която търси своя кукловод
и искам пак да бъда крехката играчка
която без душа да радва този свят
и никога за нищо да не пита
дали когато някой си отива
отива си с него любовта
дали когато нежността умира
там горе Господ плаче за това
че днес искра от своята душа
някой сам погребва в скръбта...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимира All rights reserved.

Comments

Comments

  • страхотно е ... познавах във него собствниете си болки и въпроси ! наистина е чудесно
  • Докосна ме,но не бъди кукла,живей както искаш.Поздрави!!!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...