Jan 17, 2007, 3:28 PM

Самотна кукла  

  Poetry
673 0 2

САМОТНА КУКЛА

Сама съм пак в цялата вселена
сама съм пак в този дрипав свят
и ноктите до кръв в сърцето си забивам
и ръпам пак от собствената плът
и искам пак да бъда кукла парцалива
която търси своя кукловод
и искам пак да бъда крехката играчка
която без душа да радва този свят
и никога за нищо да не пита
дали когато някой си отива
отива си с него любовта
дали когато нежността умира
там горе Господ плаче за това
че днес искра от своята душа
някой сам погребва в скръбта...

© Красимира All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • страхотно е ... познавах във него собствниете си болки и въпроси ! наистина е чудесно
  • Докосна ме,но не бъди кукла,живей както искаш.Поздрави!!!
Random works
: ??:??