Jan 17, 2007, 3:28 PM

Самотна кукла

  Poetry
865 0 2

САМОТНА КУКЛА

Сама съм пак в цялата вселена
сама съм пак в този дрипав свят
и ноктите до кръв в сърцето си забивам
и ръпам пак от собствената плът
и искам пак да бъда кукла парцалива
която търси своя кукловод
и искам пак да бъда крехката играчка
която без душа да радва този свят
и никога за нищо да не пита
дали когато някой си отива
отива си с него любовта
дали когато нежността умира
там горе Господ плаче за това
че днес искра от своята душа
някой сам погребва в скръбта...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимира All rights reserved.

Comments

Comments

  • страхотно е ... познавах във него собствниете си болки и въпроси ! наистина е чудесно
  • Докосна ме,но не бъди кукла,живей както искаш.Поздрави!!!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...