9 may 2006, 14:10

Самотна къщичка видях

  Poesía
1K 0 9
Една открехната врата,
очаква нечие завръщане.
Затръшва я среднощна тишина,
а утрото отваря я с проскърцване.

Прозорците с прекършени криле,
от взиране крещят неистово,
презрели всеки силует
и даже сянката на нищото.

Прогниващият праг навъсен,
отдаващ чест на дървояди,
надеждата отдавна е изгубил
да чуе стъпките познати.

Такава къщичка видях
на сън ли бе или наяве
и в нея себе си познах,
самотна и без обитател.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Росица Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Роси аз промених моето,но оставих вратите и прозорците,както ги бях писала.Сега като ги препрочитам не виждам прилика в темите,но общото е в затръшнатите врати и прозорчето .Както и да е...
    Харесва ми твоето изпълнение!Надявам се и моето да ти допадне.
  • Джейни,много често хората чувстват по един и същи начин.Това,че чувстваш нещо,което и аз съм почувствала,показва,че преживяваме едни и същи емоции,но не означава,че не трябва да публикуваш стиха си.Само преди няколко дни с Веси имахме подобни стихове.Така,че...ще се радвам да съпреживея с теб текста ти.
    Прегръдка и от мен!
  • "Затръшва я среднощна тишина,
    а утрото отваря я с проскърцване.

    Прозорците с прекършени криле,
    от взиране крещят неистово"
    Великолепно!Точно това писах тази сутрин,но все още не съм публикувала.И няма да го публикувам,ти вече си го казала и то досущ като мен.Странно е!
    Прегръщам те!
  • Благодаря на всички!
  • Хубаво е,браво!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...