May 9, 2006, 2:10 PM

Самотна къщичка видях 

  Poetry
834 0 9
Една открехната врата,
очаква нечие завръщане.
Затръшва я среднощна тишина,
а утрото отваря я с проскърцване.

Прозорците с прекършени криле,
от взиране крещят неистово,
презрели всеки силует
и даже сянката на нищото.

Прогниващият праг навъсен,
отдаващ чест на дървояди,
надеждата отдавна е изгубил
да чуе стъпките познати.

Такава къщичка видях
на сън ли бе или наяве
и в нея себе си познах,
самотна и без обитател.

© Росица Петрова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Роси аз промених моето,но оставих вратите и прозорците,както ги бях писала.Сега като ги препрочитам не виждам прилика в темите,но общото е в затръшнатите врати и прозорчето .Както и да е...
    Харесва ми твоето изпълнение!Надявам се и моето да ти допадне.
  • Джейни,много често хората чувстват по един и същи начин.Това,че чувстваш нещо,което и аз съм почувствала,показва,че преживяваме едни и същи емоции,но не означава,че не трябва да публикуваш стиха си.Само преди няколко дни с Веси имахме подобни стихове.Така,че...ще се радвам да съпреживея с теб текста ти.
    Прегръдка и от мен!
  • "Затръшва я среднощна тишина,
    а утрото отваря я с проскърцване.

    Прозорците с прекършени криле,
    от взиране крещят неистово"
    Великолепно!Точно това писах тази сутрин,но все още не съм публикувала.И няма да го публикувам,ти вече си го казала и то досущ като мен.Странно е!
    Прегръщам те!
  • Благодаря на всички!
  • Хубаво е,браво!
  • Дано във къщичката малка
    се срещнат вашите души
    любов тъй истински красива
    в живота да ги сполети!!!
    Желая ти щастие, Роси!!!
  • Красиво си описала самотата си ,Роси!Но дано другият път да пишеш за камбанката за която говори Ради Поздрав!
  • Ааааааа!Тъжно!Я се усмихни,Роси!
  • Много красиво си го написала! Силно стихотворение! Браво!!!
Random works
: ??:??