30 nov 2011, 16:45

Самотна майка

  Poesía » Otra
3K 0 19

Самотна майка

 

 

 

Самата аз съм едва пораснало дете

на скромните 18 години,

но в мен зароди се и живот расте,

белия си свят очаква то да види.

 Пропъдена от вкъщи - сам сама,

ще отгледам нероденото дете,

макар отраснало и без баща,

обичано ще бъде, защото ще си има мен.

 Отлъчена от обществото днешно,

разпъната на кръста на срама,

с думите пробождаха сърцето:

„Тя носи в себе си греха!”

 Днес е времето жестоко,

в което с гордо вдигната глава

момент дойде да се разкрия,

да покажа своето лице пред вас... 

 Самотна майка се наричам!

Нима порок е днес това?

Повечето ме отхвърлят и отричат,

но съществувам, въпреки „нормалните” ви правила.

 Аз ще ставам майка!

От утробата ми ще се сътвори човек.

Погледнете ме добре! Това е днешната реалност,

след време това може да е вашето дете!

 

 

П.П. В близкото минало не се гледаше с добри очи на самотното майчинство! Много момичета се криеха, за да не бъдат отхвърлени от обществото. Изграждаха се специални домове за тези млади момичета, за да могат да се посветят в „изкуството да си майка"! С днешна дата самотният родител се приема като нещо нормално, а може би и не съвсем! Това е моята история! Историята на едно пораснало дете, което дари живот и стана родител! Дете, отхвърлено тогава, за да събере сили за да съществува днес!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© fervor Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...