30 nov 2011, 16:45

Самотна майка

  Poesía » Otra
3K 0 19

Самотна майка

 

 

 

Самата аз съм едва пораснало дете

на скромните 18 години,

но в мен зароди се и живот расте,

белия си свят очаква то да види.

 Пропъдена от вкъщи - сам сама,

ще отгледам нероденото дете,

макар отраснало и без баща,

обичано ще бъде, защото ще си има мен.

 Отлъчена от обществото днешно,

разпъната на кръста на срама,

с думите пробождаха сърцето:

„Тя носи в себе си греха!”

 Днес е времето жестоко,

в което с гордо вдигната глава

момент дойде да се разкрия,

да покажа своето лице пред вас... 

 Самотна майка се наричам!

Нима порок е днес това?

Повечето ме отхвърлят и отричат,

но съществувам, въпреки „нормалните” ви правила.

 Аз ще ставам майка!

От утробата ми ще се сътвори човек.

Погледнете ме добре! Това е днешната реалност,

след време това може да е вашето дете!

 

 

П.П. В близкото минало не се гледаше с добри очи на самотното майчинство! Много момичета се криеха, за да не бъдат отхвърлени от обществото. Изграждаха се специални домове за тези млади момичета, за да могат да се посветят в „изкуството да си майка"! С днешна дата самотният родител се приема като нещо нормално, а може би и не съвсем! Това е моята история! Историята на едно пораснало дете, което дари живот и стана родител! Дете, отхвърлено тогава, за да събере сили за да съществува днес!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© fervor Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...