Самотна майка
Самотна майка
Самата аз съм едва пораснало дете
на скромните 18 години,
но в мен зароди се и живот расте,
белия си свят очаква то да види.
Пропъдена от вкъщи - сам сама,
ще отгледам нероденото дете,
макар отраснало и без баща,
обичано ще бъде, защото ще си има мен.
Отлъчена от обществото днешно,
разпъната на кръста на срама,
с думите пробождаха сърцето:
„Тя носи в себе си греха!”
Днес е времето жестоко,
в което с гордо вдигната глава
момент дойде да се разкрия,
да покажа своето лице пред вас...
Самотна майка се наричам!
Нима порок е днес това?
Повечето ме отхвърлят и отричат,
но съществувам, въпреки „нормалните” ви правила.
Аз ще ставам майка!
От утробата ми ще се сътвори човек.
Погледнете ме добре! Това е днешната реалност,
след време това може да е вашето дете!
П.П. В близкото минало не се гледаше с добри очи на самотното майчинство! Много момичета се криеха, за да не бъдат отхвърлени от обществото. Изграждаха се специални домове за тези млади момичета, за да могат да се посветят в „изкуството да си майка"! С днешна дата самотният родител се приема като нещо нормално, а може би и не съвсем! Това е моята история! Историята на едно пораснало дете, което дари живот и стана родител! Дете, отхвърлено тогава, за да събере сили за да съществува днес!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© fervor Всички права запазени
