13 may 2015, 22:08

Самотна надежда

  Poesía » Otra
633 0 0

Самотна надежда


Сам в празната квартира,

не успявам да заспя,

далеч от всички и в мира

живота си да подредя.


Хората около себе си отблъснах,

те няма да ми го простят,

връзката си с тях прекъснах,

чакам да ми отмъстят.


Пътя сам поех трънлив,

очаквах много "изненади",

превърнах се в саможив,

изградих своите прегради.


Бог остана, в него вярвам,

всичко друго избледнява,

болката отгоре му стоварвам,

а той само наблюдава.


С малкото останала ми прежда,

мечтите свои изтъкавам,

съдбата моя, тя ще отрежда,

за любов единствено се надявам.



12.05.2015.



¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Зеленко Зеленков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...