13 may 2015, 22:08

Самотна надежда

  Poesía » Otra
632 0 0

Самотна надежда


Сам в празната квартира,

не успявам да заспя,

далеч от всички и в мира

живота си да подредя.


Хората около себе си отблъснах,

те няма да ми го простят,

връзката си с тях прекъснах,

чакам да ми отмъстят.


Пътя сам поех трънлив,

очаквах много "изненади",

превърнах се в саможив,

изградих своите прегради.


Бог остана, в него вярвам,

всичко друго избледнява,

болката отгоре му стоварвам,

а той само наблюдава.


С малкото останала ми прежда,

мечтите свои изтъкавам,

съдбата моя, тя ще отрежда,

за любов единствено се надявам.



12.05.2015.



¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Зеленко Зеленков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...