Самотна надежда
630
0
0
Самотна надежда
Сам в празната квартира,
не успявам да заспя,
далеч от всички и в мира
живота си да подредя.
Хората около себе си отблъснах,
те няма да ми го простят,
връзката си с тях прекъснах,
чакам да ми отмъстят.
Пътя сам поех трънлив,
очаквах много "изненади",
превърнах се в саможив,
изградих своите прегради.
Бог остана, в него вярвам,
всичко друго избледнява,
болката отгоре му стоварвам,
а той само наблюдава.
С малкото останала ми прежда,
мечтите свои изтъкавам,
съдбата моя, тя ще отрежда,
за любов единствено се надявам.
12.05.2015.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Зеленко Зеленков Всички права запазени
