May 13, 2015, 10:08 PM

Самотна надежда

  Poetry » Other
629 0 0

Самотна надежда


Сам в празната квартира,

не успявам да заспя,

далеч от всички и в мира

живота си да подредя.


Хората около себе си отблъснах,

те няма да ми го простят,

връзката си с тях прекъснах,

чакам да ми отмъстят.


Пътя сам поех трънлив,

очаквах много "изненади",

превърнах се в саможив,

изградих своите прегради.


Бог остана, в него вярвам,

всичко друго избледнява,

болката отгоре му стоварвам,

а той само наблюдава.


С малкото останала ми прежда,

мечтите свои изтъкавам,

съдбата моя, тя ще отрежда,

за любов единствено се надявам.



12.05.2015.



Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Зеленко Зеленков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....