27 mar 2016, 16:51

Самотна нощ 

  Poesía
336 0 1

Светлината те дразни,

присвиваш очи.

Главата не спира - бучи.

Няма таксита празни.

 

Нощта беше миг-

облича пижама.

Беше сам. Нея е няма.

Преглъщаш сподавен вик.

 

Спомените се връщат,

масата - същата.

Наоколо се прегръщат,

любимата не се връща.

Сам си в празната къща!

© Василка Ябанджиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??