Ve2666 (Василка Ябанджиева)
543 5434
27.03.2016 г., 16:51 ч.

Самотна нощ 

  Поезия
285 0 2

Светлината те дразни,

присвиваш очи.

Главата не спира - бучи.

Няма таксита празни.

 

Нощта беше миг-

облича пижама.

Беше сам. Нея е няма.

Преглъщаш сподавен вик.

 

Спомените се връщат,

масата - същата.

Наоколо се прегръщат,

любимата не се връща.

Сам си в празната къща!

© Василка Ябанджиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??