Mar 27, 2016, 4:51 PM

Самотна нощ 

  Poetry
335 0 1

Светлината те дразни,

присвиваш очи.

Главата не спира - бучи.

Няма таксита празни.

 

Нощта беше миг-

облича пижама.

Беше сам. Нея е няма.

Преглъщаш сподавен вик.

 

Спомените се връщат,

масата - същата.

Наоколо се прегръщат,

любимата не се връща.

Сам си в празната къща!

© Василка Ябанджиева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??