Светлината те дразни,
присвиваш очи.
Главата не спира - бучи.
Няма таксита празни.
Нощта беше миг-
облича пижама.
Беше сам. Нея е няма.
Преглъщаш сподавен вик.
Спомените се връщат,
масата - същата.
Наоколо се прегръщат,
любимата не се връща.
Сам си в празната къща!
© Василка Ябанджиева All rights reserved.