Самотна пейка в парка

20 nov 2010, 22:16

Poesía » De amor

2067 0 6

Горещо благодаря на Игор за разрешението да използвам снимката му.

Двете творби са си лика-прилика - каза той.

Самотна пейка в парка.

Какво ли е видяла?

Тук влюбени без мярка

в целувка са се сляли...

Прошепнал е младежът

навярно на колене

тихо, много нежно:

"Ще остарееш ли с мене?"

На пейката след време

отново те седяли

и любовта ранена

се гърчела в раздяла...

И после поотделно

на пейката във здрача

седели. Той във черно,

тя безутешно плачела...

Години отлетели,

а пейката стояла.

Косите побелели.

Враждата намаляла.

Във парка ненадейно

пред пейката се спряли

и чувство чудодейно

душите им огряло...

......................................

Самотна пейка - милата -

да може да говори,

ще ни разкаже хиляди

вълнуващи истории...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.