Nov 20, 2010, 10:16 PM

Самотна пейка в парка

  Poetry » Love
2.4K 0 6

http://prikachi.com/images/104/2662104Y.jpg

 

 Горещо благодаря на Игор за  разрешението да използвам снимката му.

Двете творби са си лика-прилика - каза той.

 

Самотна пейка в парка.

Какво ли е видяла?

Тук влюбени без мярка

в целувка са се сляли...

 

Прошепнал е младежът

навярно на колене

тихо, много нежно:

"Ще остарееш ли с мене?"

 

На пейката след време

отново те седяли

и любовта ранена

се гърчела в раздяла...

 

И после поотделно

на пейката във здрача

седели. Той във черно,

тя безутешно плачела...

 

Години отлетели,

а пейката стояла.

Косите побелели.

Враждата намаляла.

 

Във парка ненадейно

пред пейката се спряли

и чувство чудодейно

душите им огряло...

......................................

Самотна пейка - милата -

да може да говори,

ще ни разкаже хиляди

вълнуващи истории...

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...