Nov 20, 2010, 10:16 PM

Самотна пейка в парка 

  Poetry » Love
2068 0 6

http://prikachi.com/images/104/2662104Y.jpg

 

 Горещо благодаря на Игор за  разрешението да използвам снимката му.

Двете творби са си лика-прилика - каза той.

 

Самотна пейка в парка.

Какво ли е видяла?

Тук влюбени без мярка

в целувка са се сляли...

 

Прошепнал е младежът

навярно на колене

тихо, много нежно:

"Ще остарееш ли с мене?"

 

На пейката след време

отново те седяли

и любовта ранена

се гърчела в раздяла...

 

И после поотделно

на пейката във здрача

седели. Той във черно,

тя безутешно плачела...

 

Години отлетели,

а пейката стояла.

Косите побелели.

Враждата намаляла.

 

Във парка ненадейно

пред пейката се спряли

и чувство чудодейно

душите им огряло...

......................................

Самотна пейка - милата -

да може да говори,

ще ни разкаже хиляди

вълнуващи истории...

 

 

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??