20 нояб. 2010 г., 22:16

Самотна пейка в парка

2.4K 0 6

http://prikachi.com/images/104/2662104Y.jpg

 

 Горещо благодаря на Игор за  разрешението да използвам снимката му.

Двете творби са си лика-прилика - каза той.

 

Самотна пейка в парка.

Какво ли е видяла?

Тук влюбени без мярка

в целувка са се сляли...

 

Прошепнал е младежът

навярно на колене

тихо, много нежно:

"Ще остарееш ли с мене?"

 

На пейката след време

отново те седяли

и любовта ранена

се гърчела в раздяла...

 

И после поотделно

на пейката във здрача

седели. Той във черно,

тя безутешно плачела...

 

Години отлетели,

а пейката стояла.

Косите побелели.

Враждата намаляла.

 

Във парка ненадейно

пред пейката се спряли

и чувство чудодейно

душите им огряло...

......................................

Самотна пейка - милата -

да може да говори,

ще ни разкаже хиляди

вълнуващи истории...

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...