20 нояб. 2010 г., 22:16

Самотна пейка в парка

2.4K 0 6

http://prikachi.com/images/104/2662104Y.jpg

 

 Горещо благодаря на Игор за  разрешението да използвам снимката му.

Двете творби са си лика-прилика - каза той.

 

Самотна пейка в парка.

Какво ли е видяла?

Тук влюбени без мярка

в целувка са се сляли...

 

Прошепнал е младежът

навярно на колене

тихо, много нежно:

"Ще остарееш ли с мене?"

 

На пейката след време

отново те седяли

и любовта ранена

се гърчела в раздяла...

 

И после поотделно

на пейката във здрача

седели. Той във черно,

тя безутешно плачела...

 

Години отлетели,

а пейката стояла.

Косите побелели.

Враждата намаляла.

 

Във парка ненадейно

пред пейката се спряли

и чувство чудодейно

душите им огряло...

......................................

Самотна пейка - милата -

да може да говори,

ще ни разкаже хиляди

вълнуващи истории...

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...