http://prikachi.com/images/104/2662104Y.jpg
Горещо благодаря на Игор за разрешението да използвам снимката му.
Двете творби са си лика-прилика - каза той.
Самотна пейка в парка.
Какво ли е видяла?
Тук влюбени без мярка
в целувка са се сляли...
Прошепнал е младежът
навярно на колене
тихо, много нежно:
"Ще остарееш ли с мене?"
На пейката след време
отново те седяли
и любовта ранена
се гърчела в раздяла...
И после поотделно
на пейката във здрача
седели. Той във черно,
тя безутешно плачела...
Години отлетели,
а пейката стояла.
Косите побелели.
Враждата намаляла.
Във парка ненадейно
пред пейката се спряли
и чувство чудодейно
душите им огряло...
......................................
Самотна пейка - милата -
да може да говори,
ще ни разкаже хиляди
вълнуващи истории...
© Нина Чилиянска Все права защищены
чудесно се допълват снимка и стих...
сърдечно ви, поздравявам.