4 feb 2008, 16:27

Самотна песен 

  Poesía
735 0 4

Песента, която пея сега, е за теб,

песента, с която протягам ръце да те прегърна.

И хора заобикалят ме отвред,

но ще се скрия пак зад ъгъла, за да те зърна.


 

Нощите минават бавно,

слънцата сменят се подред,

без тебе нищичко не е така забавно

и тъгата - моя спътница е все навред.


 

Изплаквам болката си с тази песен,

сълзи се стичат пак по моето лице.

Самотата ми сега е като тъжна есен,

като леко понесено от дъжда бяло перце.

© Марина Стоянова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??