Самотна песен
Песента, която пея сега, е за теб,
песента, с която протягам ръце да те прегърна.
И хора заобикалят ме отвред,
но ще се скрия пак зад ъгъла, за да те зърна.
Нощите минават бавно,
слънцата сменят се подред,
без тебе нищичко не е така забавно
и тъгата - моя спътница е все навред.
Изплаквам болката си с тази песен,
сълзи се стичат пак по моето лице.
Самотата ми сега е като тъжна есен,
като леко понесено от дъжда бяло перце.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Марина Стоянова Todos los derechos reservados
