Песента, която пея сега, е за теб,
песента, с която протягам ръце да те прегърна.
И хора заобикалят ме отвред,
но ще се скрия пак зад ъгъла, за да те зърна.
Нощите минават бавно,
слънцата сменят се подред,
без тебе нищичко не е така забавно
и тъгата - моя спътница е все навред.
Изплаквам болката си с тази песен,
сълзи се стичат пак по моето лице.
Самотата ми сега е като тъжна есен,
като леко понесено от дъжда бяло перце.
© Марина Стоянова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
