4.02.2008 г., 16:27 ч.

Самотна песен 

  Поезия
714 0 4

Песента, която пея сега, е за теб,

песента, с която протягам ръце да те прегърна.

И хора заобикалят ме отвред,

но ще се скрия пак зад ъгъла, за да те зърна.


 

Нощите минават бавно,

слънцата сменят се подред,

без тебе нищичко не е така забавно

и тъгата - моя спътница е все навред.


 

Изплаквам болката си с тази песен,

сълзи се стичат пак по моето лице.

Самотата ми сега е като тъжна есен,

като леко понесено от дъжда бяло перце.

© Марина Стоянова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??