Самотна сълза
Самотна сълза се отрони.
От дълбините на душата -
родена е...Погали ме нежно,
остави следа - а тя е солена!
Защо така боли от любовта!?
Когато тя не е споделена!
Със теб съм! А съм толкова
самотна! Аз и Ти...! И всеки
един от нас живее в негов си,
измислен свят които ни разделя!
И ето сълзата гореща докосна,
ръката ми - вместо милувките
на твоите ласки! Горчива е...
отронват се листата на розата
стаени въздишки на болката!
Ще мога ли? Да ти простя!
И отново до теб да вървя!
Изморена съм! Труден е пътят ни!
Сълза подир сълза - езеро кристално!
В което се оглеждаме с надежда...
Аз съм тук... А ти остана там някъде
далеч на онзи бряг...Нелепо е...!
Душата ми така за теб милее!
Но не знам дали ще имам сили
да доплувам до теб и да те
докосна с нежност! Прости ми!
Тъжна съм! Сълзите на душата ми
така болят! Да, зная! Силна съм!
А облаците надвиснали над нас
вятъра ще ги разпилее надалече...
И ще бъда онзи светъл лъч
в душата ти който ще разпръсне
мрака в теб - а ти сълзите ми
с устни ще попиеш...Прошепваш ми!
Мила моя, прости ми за болката!
И тъй нежно се взираме в очите си!
Събрали са в себе си цялата вселена!
Самотна сълза се отрони...
и с нежност докосна душата ти!
Любов сме...! А измислените светове
в един ще слеем с надеждата за вечност!
23.06.2019г
Катя
© Катя Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Мария, благодаря ти за хубавите думи!
-
Красива и докосваща творба, Кате! Поздравления!
-
Гюлсер, благодаря ти за коментара!
Любов сме...!А измислените светове
в един ще слеем с надеждата за вечност!
Сълза подир сълза - езеро кристално!
В което се оглеждаме с надежда...
И тъй нежно се взираме в очите си!
Събрали са в себе си цялата вселена!
"Щом боли, дали е любов?"
Да, Любов е...! -
Много искрено, Катя! Щом боли, дали е любов? И щом липсва споделеност!
-
Цветенце, Иван, Младен и neranimo благодаря ви за топлината и хубавите коментари!
Пожелавам ви вдъхновена творческа вечер и много успехи!Бъдете благословени! -
Езерото на солените сълзи! Представих си го. А всичко тръгва от една единствена солена сълза, отронила се заради разстоянието между бреговете. Красиво и прочувствено стихотворение, Катя. Поздравявам те!
-
Съкровена изповед! Докосва струните на душата на читателя! Много хора си задават този въпрос. Коя е причината двама да се чувстват самотни. Може би защото мъжът не разбира душата на жената и обратното е вярно. Всеки копнее да получи любов, а се получава разминаване! Може би е нужно мъжът и жената да опознаят душите си... Защото – "Щастие има когато са двама"... А училище как да умеем да обичаме ... няма...
Поздравления! -
Много прочувствен стих! Поздравления!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
