Самотна сълза
Самотна сълза се отрони.
От дълбините на душата -
родена е...Погали ме нежно,
остави следа - а тя е солена!
Защо така боли от любовта!?
Когато тя не е споделена!
Със теб съм! А съм толкова
самотна! Аз и Ти...! И всеки
един от нас живее в негов си,
измислен свят които ни разделя!
И ето сълзата гореща докосна,
ръката ми - вместо милувките
на твоите ласки! Горчива е...
отронват се листата на розата
стаени въздишки на болката!
Ще мога ли? Да ти простя!
И отново до теб да вървя!
Изморена съм! Труден е пътят ни!
Сълза подир сълза - езеро кристално!
В което се оглеждаме с надежда...
Аз съм тук... А ти остана там някъде
далеч на онзи бряг...Нелепо е...!
Душата ми така за теб милее!
Но не знам дали ще имам сили
да доплувам до теб и да те
докосна с нежност! Прости ми!
Тъжна съм! Сълзите на душата ми
така болят! Да, зная! Силна съм!
А облаците надвиснали над нас
вятъра ще ги разпилее надалече...
И ще бъда онзи светъл лъч
в душата ти който ще разпръсне
мрака в теб - а ти сълзите ми
с устни ще попиеш...Прошепваш ми!
Мила моя, прости ми за болката!
И тъй нежно се взираме в очите си!
Събрали са в себе си цялата вселена!
Самотна сълза се отрони...
и с нежност докосна душата ти!
Любов сме...! А измислените светове
в един ще слеем с надеждата за вечност!
23.06.2019г
Катя
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Катя Все права защищены
